Последно
Тъй хубаво те нямаше до днес,
защо изобщо трябва да се връщаш?
Обяснения да ми дадеш? Недей!
От носталгия ли? Пак ме лъжеш.
Искал си ме, казваш, я да чуя -
и едничка твоя съм била ...
Казваш ли го същото на нея?
Или на поредната в нощта?
Различна съм била, сега прошепваш,
сигурно затова не се и спря
да си играеш, да ме нараняваш...
Съсипа ме! Доволен си иди сега.
Хайде, стига с тези думи любовни,
късно е вече за мили игри.
Изпуши си последна цигара,
да приключим с добро нежността.
Не, не очаквай да сипя закани,
аз те обичах. Как да мразя сега?
Ще ме търсиш сред хиляди хора,
ще ти липсвам... Отричай сега.
01. 08. 2013 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Георгиева Все права защищены
