16 abr 2016, 23:28

Последно 

  Poesía
807 0 27

Последно

 

Слънцето ме поотви,

набързо лепна ми целувка.

Изръмжах му „спри”

а то нарече ме „сладурка”

 

опитва да ме разтопи,

но слушала съм таз цигулка

ала някак ме развесели -

за последно – нека си бълбука!

 

Хайде - да си мисли,

че и днес се справи с мен,

очите греят му - лъчисти,

а днес е най-студеният ми ден...

 

Небето чакам да изстине,

нека да е ледено дори.

Днес една Душа ще си замине

и не искам да се прероди.

 

Ренета Е. Първанова

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??