Последно
Последно
Слънцето ме поотви,
набързо лепна ми целувка.
Изръмжах му „спри”
а то нарече ме „сладурка”
опитва да ме разтопи,
но слушала съм таз цигулка
ала някак ме развесели -
за последно – нека си бълбука!
Хайде - да си мисли,
че и днес се справи с мен,
очите греят му - лъчисти,
а днес е най-студеният ми ден...
Небето чакам да изстине,
нека да е ледено дори.
Днес една Душа ще си замине
и не искам да се прероди.
Ренета Е. Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
