Последно
Слънцето ме поотви,
набързо лепна ми целувка.
Изръмжах му „спри”
а то нарече ме „сладурка”
опитва да ме разтопи,
но слушала съм таз цигулка
ала някак ме развесели -
за последно – нека си бълбука!
Хайде - да си мисли,
че и днес се справи с мен,
очите греят му - лъчисти,
а днес е най-студеният ми ден...
Небето чакам да изстине,
нека да е ледено дори.
Днес една Душа ще си замине
и не искам да се прероди.
Ренета Е. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
