16 апр. 2016 г., 23:28

Последно

970 0 27

Последно

 

Слънцето ме поотви,

набързо лепна ми целувка.

Изръмжах му „спри”

а то нарече ме „сладурка”

 

опитва да ме разтопи,

но слушала съм таз цигулка

ала някак ме развесели -

за последно – нека си бълбука!

 

Хайде - да си мисли,

че и днес се справи с мен,

очите греят му - лъчисти,

а днес е най-студеният ми ден...

 

Небето чакам да изстине,

нека да е ледено дори.

Днес една Душа ще си замине

и не искам да се прероди.

 

Ренета Е. Първанова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...