Безнадеждно
Болката беше се свила
като в скута невръстно дете.
Сълзите прилежно изтрила,
следите от белези, не.
Душата ранена стаено
неутешима в гръдта ми мълчи.
Толкова радост бе подарила,
частица от нея всеки си взе.
Последна надежда смътно проблясва,
последният лъч светлина.
Със залеза тъжно очите угасват,
сърцето последния дъх си пое.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Йотова Todos los derechos reservados
