Безнадеждно

Jul 24, 2018, 12:51 AM 2018-07-24T15:56:46+03:00

Poetry

790 1 0

Болката беше се свила
като в скута невръстно дете.
Сълзите прилежно изтрила,
следите от белези, не.
Душата ранена стаено
неутешима в гръдта ми мълчи.
Толкова радост бе подарила,
частица от нея всеки си взе.
Последна надежда смътно проблясва,
последният лъч светлина.
Със залеза тъжно очите угасват,
сърцето последния дъх си пое.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безнадеждно

Want to read more?

Random works