Jul 24, 2018, 12:51 AM  

Безнадеждно 

  Poetry
606 1 0

Болката беше се свила
като в скута невръстно дете.
Сълзите прилежно изтрила,
следите от белези, не.

Душата ранена стаено
неутешима в гръдта ми мълчи.
Толкова радост бе подарила,
частица от нея всеки си взе.

Последна надежда смътно проблясва,
последният лъч светлина.
Със залеза тъжно очите угасват,
сърцето последния дъх си пое.
 

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??