Безнадеждно

24.07.2018 г., 0:51 ч. 2018-07-24T15:56:46+03:00

Поезия

695 1 0

Болката беше се свила
като в скута невръстно дете.
Сълзите прилежно изтрила,
следите от белези, не.

Душата ранена стаено
неутешима в гръдта ми мълчи.
Толкова радост бе подарила,
частица от нея всеки си взе.

Последна надежда смътно проблясва,
последният лъч светлина.
Със залеза тъжно очите угасват,
сърцето последния дъх си пое.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Безнадеждно

Свързани произведения

Коментари

Предложения