Духът е обречен на тебе, любов!
В очите те гледам, далечен...
Не виждам те - просто съм зов.
Докосвам те, просто без тяло,
дори не е с мисъл - не знам...
Без теб съм нелепо нецяло,
Листото в студен ураган.
Не зная какво ще се случи,
висока вълна - леден блян
и бъдеще - атомен взрив...
връхлитат над нас - океан...
Застивам през времето - валс.
Танцувай последно със мен.
Последно към мен притисни
най-нежното свое лице,
не трогнало грубия мрак...
Но може би само така
ще бъдеш ти моя, ще бъда аз пак
надеждата сетна и твоя
в зловещата черна усмивка
на този отиващ си свят.
https://www.youtube.com/watch?v=onNaYvNVXis
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Неизкушено, неизплашено и нежно.
И на ръба на края на света
блещукат неизмръзнали копнежи...