20.03.2021 г., 22:14  

Последно

823 19 11

Духът е обречен на тебе, любов!

В очите те гледам, далечен...

Не виждам те - просто съм зов.

Докосвам те, просто без тяло,

дори не е с мисъл - не знам...

Без теб съм нелепо нецяло,

Листото в студен ураган.

Не зная какво ще се случи,

висока вълна - леден блян

и бъдеще - атомен взрив...

връхлитат над нас - океан...

Застивам през времето - валс.

Танцувай последно със мен.

Последно към мен притисни

най-нежното свое лице,

не трогнало грубия мрак...

Но може би само така

ще бъдеш ти моя, ще бъда аз пак

надеждата сетна и твоя

в зловещата черна усмивка

на този отиващ си свят.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=onNaYvNVXis

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надеждата - кокиче под снега.
    Неизкушено, неизплашено и нежно.
    И на ръба на края на света
    блещукат неизмръзнали копнежи...
  • Чистият любовен копнеж в епицентъра на отиващия си свят! Разтърсващ контраст! Поздравления, Младене!
  • Апокалиптично! Верен на стила си... Дори при най-страшното, любов има... Искрящо мечтание! Коя ли буря ще победи?!
  • Честита пролет и честит ден на поезията, колеги по перо и приятели! Бъдете здрави и вдъхновени! Дълбоко съм благодарен на всеки един от Вас, взел отношение към скромния ми стих, независимо от начина по който е избрал да стори това. За един автор е много важно да знае, че е почетен от качествени читатели, които не превръщат коментарното му поле в релса за коментарни влакчета с неизброима дължина.

    Същевременно искам да благодаря и на всички онези от вас, които не прочетоха стиха ми и не взеха отношение по него, защото Бог е пожелал да стане именно така. А Бог винаги си знае работата! И на вас - честита пролет и ден на поезията! Амин!
  • Много силна, замисляща поезия, твориш Младене!
    Наистина звучи апокалиптично, но е толкова отрезвяващо! Реално!
    Браво!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...