20 мар. 2021 г., 22:14  

Последно

829 19 11

Духът е обречен на тебе, любов!

В очите те гледам, далечен...

Не виждам те - просто съм зов.

Докосвам те, просто без тяло,

дори не е с мисъл - не знам...

Без теб съм нелепо нецяло,

Листото в студен ураган.

Не зная какво ще се случи,

висока вълна - леден блян

и бъдеще - атомен взрив...

връхлитат над нас - океан...

Застивам през времето - валс.

Танцувай последно със мен.

Последно към мен притисни

най-нежното свое лице,

не трогнало грубия мрак...

Но може би само така

ще бъдеш ти моя, ще бъда аз пак

надеждата сетна и твоя

в зловещата черна усмивка

на този отиващ си свят.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=onNaYvNVXis

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Надеждата - кокиче под снега.
    Неизкушено, неизплашено и нежно.
    И на ръба на края на света
    блещукат неизмръзнали копнежи...
  • Чистият любовен копнеж в епицентъра на отиващия си свят! Разтърсващ контраст! Поздравления, Младене!
  • Апокалиптично! Верен на стила си... Дори при най-страшното, любов има... Искрящо мечтание! Коя ли буря ще победи?!
  • Честита пролет и честит ден на поезията, колеги по перо и приятели! Бъдете здрави и вдъхновени! Дълбоко съм благодарен на всеки един от Вас, взел отношение към скромния ми стих, независимо от начина по който е избрал да стори това. За един автор е много важно да знае, че е почетен от качествени читатели, които не превръщат коментарното му поле в релса за коментарни влакчета с неизброима дължина.

    Същевременно искам да благодаря и на всички онези от вас, които не прочетоха стиха ми и не взеха отношение по него, защото Бог е пожелал да стане именно така. А Бог винаги си знае работата! И на вас - честита пролет и ден на поезията! Амин!
  • Много силна, замисляща поезия, твориш Младене!
    Наистина звучи апокалиптично, но е толкова отрезвяващо! Реално!
    Браво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...