Mar 20, 2021, 10:14 PM  

Последно

  Poetry
822 19 11

Духът е обречен на тебе, любов!

В очите те гледам, далечен...

Не виждам те - просто съм зов.

Докосвам те, просто без тяло,

дори не е с мисъл - не знам...

Без теб съм нелепо нецяло,

Листото в студен ураган.

Не зная какво ще се случи,

висока вълна - леден блян

и бъдеще - атомен взрив...

връхлитат над нас - океан...

Застивам през времето - валс.

Танцувай последно със мен.

Последно към мен притисни

най-нежното свое лице,

не трогнало грубия мрак...

Но може би само така

ще бъдеш ти моя, ще бъда аз пак

надеждата сетна и твоя

в зловещата черна усмивка

на този отиващ си свят.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=onNaYvNVXis

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Надеждата - кокиче под снега.
    Неизкушено, неизплашено и нежно.
    И на ръба на края на света
    блещукат неизмръзнали копнежи...
  • Чистият любовен копнеж в епицентъра на отиващия си свят! Разтърсващ контраст! Поздравления, Младене!
  • Апокалиптично! Верен на стила си... Дори при най-страшното, любов има... Искрящо мечтание! Коя ли буря ще победи?!
  • Честита пролет и честит ден на поезията, колеги по перо и приятели! Бъдете здрави и вдъхновени! Дълбоко съм благодарен на всеки един от Вас, взел отношение към скромния ми стих, независимо от начина по който е избрал да стори това. За един автор е много важно да знае, че е почетен от качествени читатели, които не превръщат коментарното му поле в релса за коментарни влакчета с неизброима дължина.

    Същевременно искам да благодаря и на всички онези от вас, които не прочетоха стиха ми и не взеха отношение по него, защото Бог е пожелал да стане именно така. А Бог винаги си знае работата! И на вас - честита пролет и ден на поезията! Амин!
  • Много силна, замисляща поезия, твориш Младене!
    Наистина звучи апокалиптично, но е толкова отрезвяващо! Реално!
    Браво!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...