15 oct 2006, 13:48

ПОСЛЕДНО ОТКРОВЕНИЕ

  Poesía
794 0 2

ПОСЛЕДНО  ОТКРОВЕНИЕ

 

Не мога да опиша твоята красота,

но аз гледам в твоята душа.

Не гледаш сериозно ти на любовта,

защото не изпитваш изцяло обичта.

Не знам какво съм аз за теб,

но ти бе светъл лъч в нощта,

на моите сънища, изгряваща звезда.

Разтърсваща душата, огряваща света.

Ще преглътна залъка голям.

За твоето безразличие, но ще дойде

ден да искаш да си с мен.

Когато не съм сам и друга е до мен.

Последен път бих опитал аз, ако съм

сигурен тогаз, че любовта ти ще е

чиста към мен.

И ако все пак се надсмееш на чувствата

ми силни към теб,

не заблуждавай се тогава,

че ще останеш единствена

ЗА МЕН.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Панайот Начев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...