Залезът – ирис на гълъб, под крилото на здрача помръква. Виждам небесната стълба и потръпва душата ми смъртна. Господ, подвил си нозете, ще вечеря на лунна синия. Капе кръвта му и свети, но аз няма от нея да пия, нито ще вкуся плътта му с най-безбожно раззинати рани. Питам Го, питам се само: с изкупление все ли се храни? Вдигам последната чаша за любимия верен мой Юда – той от греха не се плаши, изковава ми кръст без принуда.
Моя е стълбата, Боже, че от земното миг не остана! Ангелът Твой дали може да превърже предадени двама?
"с най-безбожно раззинати рани." Тук притихнах!
А това, че лиричния се моли за двамата, и "за любимия верен мой Юда"...Сила, много сила и много светло бъдеще на автора написал толкова красиво нещо!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
А това, че лиричния се моли за двамата, и "за любимия верен мой Юда"...Сила, много сила и много светло бъдеще на автора написал толкова красиво нещо!