anonimapokrifoff (Аноним) anonimapokrifoff (Аноним)
16 73
Feb 13, 2010, 11:43 AM

Последно причастие

  Poetry » Other
1.1K 0 8
Залезът – ирис на гълъб,
под крилото на здрача помръква.
Виждам небесната стълба
и потръпва душата ми смъртна.
Господ, подвил си нозете,
ще вечеря на лунна синия.
Капе кръвта му и свети,
но аз няма от нея да пия,
нито ще вкуся плътта му
с най-безбожно раззинати рани.
Питам Го, питам се само:
с изкупление все ли се храни?
Вдигам последната чаша
за любимия верен мой Юда –
той от греха не се плаши,
изковава ми кръст без принуда.

Моя е стълбата, Боже,
че от земното миг не остана!
Ангелът Твой дали може
да превърже предадени двама?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аноним All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0