Последно причастие
Залезът – ирис на гълъб,
под крилото на здрача помръква.
Виждам небесната стълба
и потръпва душата ми смъртна.
Господ, подвил си нозете,
ще вечеря на лунна синия.
Капе кръвта му и свети,
но аз няма от нея да пия,
нито ще вкуся плътта му
с най-безбожно раззинати рани.
Питам Го, питам се само:
с изкупление все ли се храни?
Вдигам последната чаша
за любимия верен мой Юда –
той от греха не се плаши,
изковава ми кръст без принуда.
Моя е стълбата, Боже,
че от земното миг не остана!
Ангелът Твой дали може
да превърже предадени двама?
под крилото на здрача помръква.
Виждам небесната стълба
и потръпва душата ми смъртна.
Господ, подвил си нозете,
ще вечеря на лунна синия.
Капе кръвта му и свети,
но аз няма от нея да пия,
нито ще вкуся плътта му
с най-безбожно раззинати рани.
Питам Го, питам се само:
с изкупление все ли се храни?
Вдигам последната чаша
за любимия верен мой Юда –
той от греха не се плаши,
изковава ми кръст без принуда.
Моя е стълбата, Боже,
че от земното миг не остана!
Ангелът Твой дали може
да превърже предадени двама?
© Аноним All rights reserved.
