28 ene 2004, 19:10

Последно сбогом

  Poesía
2.2K 0 2
                  Немога повече така да продължавам,
                  писна ми да чакам и да ме боли,
                  а ти във нея да си влюбен,
                  и за нея всичко да си ти.
                  Нямам сили да пристъпвам,
                  с високо вдигната глава,
                  защото любовта е сляпа,
                  но за мене тя е всичко на света.
                  Продължавай да се бориш ти за нея,
                  имай я,щастлив бъди,
                  а аз ще виждам че щастлив си с ния,
                  и така щастлива ще ме правиш ти.
                  Никога неще узнаеш,
                  коя съм,името дори,
                  защото аз не го желая,
                  не искам да разбираш ти.
                  Момичето което те обичаше, 
                  с тъжните кафеви очи,
                  очи които за последен път погледна ти,
                  и те отново пълне са с горчивите сълзи.
                  Сълзи които капят и не спират,
                  сълзи от които много ме боли,
                  сълзи които за последно стичат се,
                  от моите кафеви очи!!!
                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ИЗТРЪПНАХ,НЕ СЕ ШЕГУВАМ,НЕ СЪМ ОТ ТИЯ ХОРА КОЙТО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ НЕЩО ТАКОВА С НЕЩО ТОЛКОЖА ИСТИНСКО.ЗАСЛУЖАВА СИ!ПРОДАЛВАЖАЙ В ТОЯ ДУХ!
  • Добре. Към края малко си го позацапала, но си личи че е писано с чуство и умение. Треските се дялкат с работа, затова продължавай да пишеш.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...