28.01.2004 г., 19:10

Последно сбогом

2.2K 0 2
                  Немога повече така да продължавам,
                  писна ми да чакам и да ме боли,
                  а ти във нея да си влюбен,
                  и за нея всичко да си ти.
                  Нямам сили да пристъпвам,
                  с високо вдигната глава,
                  защото любовта е сляпа,
                  но за мене тя е всичко на света.
                  Продължавай да се бориш ти за нея,
                  имай я,щастлив бъди,
                  а аз ще виждам че щастлив си с ния,
                  и така щастлива ще ме правиш ти.
                  Никога неще узнаеш,
                  коя съм,името дори,
                  защото аз не го желая,
                  не искам да разбираш ти.
                  Момичето което те обичаше, 
                  с тъжните кафеви очи,
                  очи които за последен път погледна ти,
                  и те отново пълне са с горчивите сълзи.
                  Сълзи които капят и не спират,
                  сълзи от които много ме боли,
                  сълзи които за последно стичат се,
                  от моите кафеви очи!!!
                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ИЗТРЪПНАХ,НЕ СЕ ШЕГУВАМ,НЕ СЪМ ОТ ТИЯ ХОРА КОЙТО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ НЕЩО ТАКОВА С НЕЩО ТОЛКОЖА ИСТИНСКО.ЗАСЛУЖАВА СИ!ПРОДАЛВАЖАЙ В ТОЯ ДУХ!
  • Добре. Към края малко си го позацапала, но си личи че е писано с чуство и умение. Треските се дялкат с работа, затова продължавай да пишеш.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...