28.01.2004 г., 19:10 ч.

Последно сбогом 

  Поезия
1854 0 2
                  Немога повече така да продължавам,
                  писна ми да чакам и да ме боли,
                  а ти във нея да си влюбен,
                  и за нея всичко да си ти.
                  Нямам сили да пристъпвам,
                  с високо вдигната глава,
                  защото любовта е сляпа,
                  но за мене тя е всичко на света.
                  Продължавай да се бориш ти за нея,
                  имай я,щастлив бъди,
                  а аз ще виждам че щастлив си с ния,
                  и така щастлива ще ме правиш ти.
                  Никога неще узнаеш,
                  коя съм,името дори,
                  защото аз не го желая,
                  не искам да разбираш ти.
                  Момичето което те обичаше, 
                  с тъжните кафеви очи,
                  очи които за последен път погледна ти,
                  и те отново пълне са с горчивите сълзи.
                  Сълзи които капят и не спират,
                  сълзи от които много ме боли,
                  сълзи които за последно стичат се,
                  от моите кафеви очи!!!
                 

© Десислава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ИЗТРЪПНАХ,НЕ СЕ ШЕГУВАМ,НЕ СЪМ ОТ ТИЯ ХОРА КОЙТО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ НЕЩО ТАКОВА С НЕЩО ТОЛКОЖА ИСТИНСКО.ЗАСЛУЖАВА СИ!ПРОДАЛВАЖАЙ В ТОЯ ДУХ!
  • Добре. Към края малко си го позацапала, но си личи че е писано с чуство и умение. Треските се дялкат с работа, затова продължавай да пишеш.
Предложения
: ??:??