Jan 28, 2004, 7:10 PM

Последно сбогом

  Poetry
2.2K 0 2
                  Немога повече така да продължавам,
                  писна ми да чакам и да ме боли,
                  а ти във нея да си влюбен,
                  и за нея всичко да си ти.
                  Нямам сили да пристъпвам,
                  с високо вдигната глава,
                  защото любовта е сляпа,
                  но за мене тя е всичко на света.
                  Продължавай да се бориш ти за нея,
                  имай я,щастлив бъди,
                  а аз ще виждам че щастлив си с ния,
                  и така щастлива ще ме правиш ти.
                  Никога неще узнаеш,
                  коя съм,името дори,
                  защото аз не го желая,
                  не искам да разбираш ти.
                  Момичето което те обичаше, 
                  с тъжните кафеви очи,
                  очи които за последен път погледна ти,
                  и те отново пълне са с горчивите сълзи.
                  Сълзи които капят и не спират,
                  сълзи от които много ме боли,
                  сълзи които за последно стичат се,
                  от моите кафеви очи!!!
                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • ИЗТРЪПНАХ,НЕ СЕ ШЕГУВАМ,НЕ СЪМ ОТ ТИЯ ХОРА КОЙТО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ НЕЩО ТАКОВА С НЕЩО ТОЛКОЖА ИСТИНСКО.ЗАСЛУЖАВА СИ!ПРОДАЛВАЖАЙ В ТОЯ ДУХ!
  • Добре. Към края малко си го позацапала, но си личи че е писано с чуство и умение. Треските се дялкат с работа, затова продължавай да пишеш.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...