9 jul 2012, 12:01

Последно сбогом, мили Дядо!

  Poesía
4K 0 2

О, Дядо!

Отиде си от нас.

Очите ми, те тихичко ридаят

и спомням си как ти казваше преди:

"Животът - той е радост и тъги."

 

Надеждата, че спиш - се изпарява.

Нощта и тя бързо отминава.

Спомням си как бе ти най-достойният човек

и моля се след време и аз да бъда като теб.


Не са ми нужни нито думи, нито жестове дори

да пазя твоя спомен

за истинската обич,

която ти не пестеше да дариш!


07.07.2012 г.


П.П. Посвещавам този стих на един добър, всеотдаен и любящ човек! На моя дядо!

Поклон пред паметта ти! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аметист Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...