9 jul 2012, 12:01

Последно сбогом, мили Дядо!

  Poesía
4K 0 2

О, Дядо!

Отиде си от нас.

Очите ми, те тихичко ридаят

и спомням си как ти казваше преди:

"Животът - той е радост и тъги."

 

Надеждата, че спиш - се изпарява.

Нощта и тя бързо отминава.

Спомням си как бе ти най-достойният човек

и моля се след време и аз да бъда като теб.


Не са ми нужни нито думи, нито жестове дори

да пазя твоя спомен

за истинската обич,

която ти не пестеше да дариш!


07.07.2012 г.


П.П. Посвещавам този стих на един добър, всеотдаен и любящ човек! На моя дядо!

Поклон пред паметта ти! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аметист Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....