О, Дядо!
Отиде си от нас.
Очите ми, те тихичко ридаят
и спомням си как ти казваше преди:
"Животът - той е радост и тъги."
Надеждата, че спиш - се изпарява.
Нощта и тя бързо отминава.
Спомням си как бе ти най-достойният човек
и моля се след време и аз да бъда като теб.
Не са ми нужни нито думи, нито жестове дори
да пазя твоя спомен
за истинската обич, ...