Последно сбогом, мили Дядо!
О, Дядо!
Отиде си от нас.
Очите ми, те тихичко ридаят
и спомням си как ти казваше преди:
"Животът - той е радост и тъги."
Надеждата, че спиш - се изпарява.
Нощта и тя бързо отминава.
Спомням си как бе ти най-достойният човек
и моля се след време и аз да бъда като теб.
Не са ми нужни нито думи, нито жестове дори
да пазя твоя спомен
за истинската обич,
която ти не пестеше да дариш!
07.07.2012 г.
П.П. Посвещавам този стих на един добър, всеотдаен и любящ човек! На моя дядо!
Поклон пред паметта ти!
© Аметист All rights reserved.
