31 jul 2014, 21:42  

Последно време

1.4K 2 23

 

Последно време! Вятърът довява
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават
на поривите от несбъднатост износени...

Сега си истински. Завинаги. До края.
Финалните пиеси отзвучаха.
От Лета пиеш и напускаш Мая.
Завръщаш се към бащината стряха.

Момичето, съзряно на завоя -
видение на паметта останало,
което не успя да стане твое,
превръща се във символа за жадност.

Какво оставяш в този свят безследен...? -
Една частица жива Невъзможност.
По-ценна от самата Вечност.
Но на цена безсмислено жестока.

Изгубваш се сред призрачни полета.
Реките те отнасят към морето.
Орлите от високото те следват.
И сенките им очертават силуета ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Една частица жива невъзможностМного силно и докосващо. една частица ВЯРА, една частица Надежда и всички други възможни неща. Една частица превърната в голяма и силна ЛЮБОВ
  • Благодаря, Марина! Трогнат съм, че прочетохте и споделихте!
  • Докосващо..., силни сравнения...!!!
    "Какво оставяш в този свят безследен...?
    Една частица жива Невъзможност.
    По-ценна от самата Вечност.
    Но на цена безсмислено жестока."
  • Благодаря ти, Камена! Трогнат съм от хубавите ти думи.

    Сърдечен поздрав от мен!
  • "Момичето, съзряно на завоя -
    видение на паметта останало,
    което не успя да стане твое,
    превръща се във символа за жадност."

    Много ми хареса.. Благодаря, за уникалността, символиката и гонитбата на една мечта!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...