31 jul 2014, 21:42
Последно време
Последно време! Вятърът довява
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават
на поривите от несбъднатост износени...
Сега си истински. Завинаги. До края.
Финалните пиеси отзвучаха.
От Лета пиеш и напускаш Мая.
Завръщаш се към бащината стряха.
Момичето, съзряно на завоя -
видение на паметта останало,
което не успя да стане твое,
превръща се във символа за жадност.
Какво оставяш в този свят безследен...? -
Една частица жива Невъзможност.
По-ценна от самата Вечност.
Но на цена безсмислено жестока.
Изгубваш се сред призрачни полета.
Реките те отнасят към морето.
Орлите от високото те следват.
И сенките им очертават силуета ти...
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Една частица жива невъзможностМного силно и докосващо. една частица ВЯРА, една частица Надежда и всички други възможни неща. Една частица превърната в голяма и силна ЛЮБОВ
-
Благодаря, Марина! Трогнат съм, че прочетохте и споделихте!
-
Докосващо..., силни сравнения...!!!
"Какво оставяш в този свят безследен...?
Една частица жива Невъзможност.
По-ценна от самата Вечност.
Но на цена безсмислено жестока." -
Благодаря ти, Камена! Трогнат съм от хубавите ти думи.
Сърдечен поздрав от мен! -
"Момичето, съзряно на завоя -
видение на паметта останало,
което не успя да стане твое,
превръща се във символа за жадност."
Много ми хареса.. Благодаря, за уникалността, символиката и гонитбата на една мечта! -
1. Мерси, Ивон! Ти, както винаги, си рядко внимателна, оценяваща нещата с финес и деликатна чувствителност.
2.Благодаря ти, Анна! Трогна ме и коментарът ти и превъзходната музика, която ми припомни навреме. Аз имам малко по-изчанчен м-вкус и затова те поздравявам с любимия си хит /дай боже да стане и на теб любим/:
http://www.youtube.com/watch?v=I12Jq96njcI
3. Благодаря ти, Кръстина! Една невероятно точна визия демонстрираш за стойностите на сбъднатото и несбъднатото в живота. Или както казваше един мой приятел поет:
"Несбъднатото - то е живо там - някъде..."
И на трите ви благодаря най-сърдечно и ви пожелавам здраве и нови творчески инвенции!: Мисана -
"Последно време! Вятърът довява
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават
на поривите от несбъднатост износени..."
----------------------------------------------------------------
Силно докосващ сърцето, елегичен стих!
Животът взема или дава, редува сбъдване
с несбъдване, сбъдването приемаме за
даденост, за нещо съвсем естествено,
понякога дори не му се радваме, не
не го оценяваме така както заслужава,
а несбъдването оства вечен незабравим
копнеж, който гори в нас до края на живота ни,
може би затова казват, че вечна може да бъде
само несбъднатата любов. Всъщност това важи
не само за любовта, а и за всички други неща,
които не сме имали, но сме искали да имаме...
Поздрави и от мен за оригиналния философски стих! -
Тъжно, красиво, обречено!
-
Благодаря ти, Милко! Трогнат съм от вниманието ти.
Сърдечен поздрав!: Мисана -
"...И сенките..." Поздравления
-
Благодаря ви: Ивелина, Миночка, Красимир и Санавали, за хубавите
думи и пожелания!
Мерси, Вики, за изпратения ми линк с твоето превъзходно стихотворение. Прочетох го няколко пъти и му се насладих естетически.
На всички вас желая здраве и нови поетични инвенции!: Мисана -
С дълбок замисъл за мен са втората и четвъртата строфа.
Омагьосания кръг в който се въртим - раждане, смърт...
Поздрави, Младен! -
Първото и последното четиристишие са две самостойни поетични творби
и аз задълго се спрях на тях в размисъл...
Благодаря за тази възможност! -
След нас ще останат спомени и вятър,
за едно битие отронило вселенския си лист
и капчица от времето застинала в сълзата,
на жив приятел,близък - оптимист!
Прекрасен както винаги стих,със житейска мъдрост и отворен въпрос към бъдещето!Поздрав! -
"Какво оставяш в този свят безследен...?" - това е въпросът
Колкото повече хора си отговорят и действат в посоката за една стойностна следа, толкова по-смислен, добър и неегоистичен ще е този свят
Красива творба, Младене! -
Благодаря ти, Христо! Искрено се радвам, че хареса това стихотворение,
което ме споходи в автобус №70, по време на едночасовото ми пътуване към Плана. Добре е, че когато излизам извън София си нося винаги бели листа и молив, за да запиша връхлитащите ме редове. Покойният ми баща винаги издигаше на пиедестал математиката и поезията, защото и за двете е достатъчно да имаш само лист и молив /и идеи/. Пари и скъпо струващи апаратури не са нужни. Айнщайн само с помощта на лист и молив преобърна представите за света /по онова време/ и сложи точката на ново и революционно развитие на физиката. -
"Последно време! Вятърът довява
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават
на поривите от несбъднатост износени..." и тази лека препратка към Дебелянов...
Мъка, мъкаааа Мисане!
От тази невъзможност...
Оправи ми ранното утро твоят стих! Ама ми се и дорева за всички нас!
Поздрави от КРЕТЕНА 6-ца от мен -
Ина, ти си нещо изключително в този сайт. Бих те сравнил с поетична комета. Дори ще е слабо - ти си поетична свръхнова. И да припомня редовете на една моя ближна, продължението на големия поетичен талант на която виждам в теб:
"Звездите избухват от вестта за изминалата вечност,
от шепота на бъдещия безкрай
и от безсмислието на настоящия миг..." /Дейсис Дин/
Ти за мен, Ина, си пример на първия жив бодхисатва, с когото животът ме среща. Няма поет в този сайт, който да може да се мери на малкото ти пръстче. Казвам това мнение, заставайки зад него с целия си 40-годишен поетичен опит. Времето ще докаже правотата ми. Поетите от Откровения ще отминат, ти оставаш /като в едно забележително стихотворение на Аполинер/.
С благодарност за прочита на стиха ми и за хубавите ти думи!: Мисана -
Благодаря ти, че ми позволяваш да те ЧЕТА! Не просто да те чета. Присъединявам се към твърдението на Камен - истинска Мисаниада! Истинска! Ще дойде светъл ден, Мисана! Помни ми думата! Да не се казвам Северина...
П.С.: Присъединявам се и към Радиола. Усеща се, приятелю! Светлина:ИНАСЕВЕРИНАЮГ -
1. Благодаря ти, Камене! Винаги си ме подкрепял. Затова мнението ти е с особена тежест за мен.
2. Мерси Фабер! Не мога да скрия, че е приятна изненада за мен похвалният ти отзив. Мислех си, че никога няма да удовлетворя високите ти критерии, но ето, че понякога и скромен творец като мен получава "захарче". Наистина съм трогнат.
3. Благодаря ти, Маги! Да си призная честно и на мен точно този куплет ми харесва най-много. Защото е обобщаващ по отношение на всеки човек /по мое мнение, разбира се/.
4.Мерси, Рада! Много се радвам да те видя сред прочелите стиха ми.
Защото ти си доказал се автор, написал много стойностни творби с тънко перо и естетика.
На всички вас, позволете да ви нарека, приятели, аз желая да се събудите утре заран здрави и в добро настроение, със споходил ви насън текст, който да запишете след ставане!: Мисана -
"Какво оставяш в този свят безследен...? -
Една частица жива Невъзможност.
По-ценна от самата Вечност.
Но на цена безсмислено жестока."
Тази откъс най-много ми хареса. Надявам се "невъзможност" да се превърне някой ден във възможност
С пожелание за повече позитивизъм!
Поздрав! -
Хубаво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
