31 июл. 2014 г., 21:42  

Последно време

1.4K 2 23

 

Последно време! Вятърът довява
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават
на поривите от несбъднатост износени...

Сега си истински. Завинаги. До края.
Финалните пиеси отзвучаха.
От Лета пиеш и напускаш Мая.
Завръщаш се към бащината стряха.

Момичето, съзряно на завоя -
видение на паметта останало,
което не успя да стане твое,
превръща се във символа за жадност.

Какво оставяш в този свят безследен...? -
Една частица жива Невъзможност.
По-ценна от самата Вечност.
Но на цена безсмислено жестока.

Изгубваш се сред призрачни полета.
Реките те отнасят към морето.
Орлите от високото те следват.
И сенките им очертават силуета ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Една частица жива невъзможностМного силно и докосващо. една частица ВЯРА, една частица Надежда и всички други възможни неща. Една частица превърната в голяма и силна ЛЮБОВ
  • Благодаря, Марина! Трогнат съм, че прочетохте и споделихте!
  • Докосващо..., силни сравнения...!!!
    "Какво оставяш в този свят безследен...?
    Една частица жива Невъзможност.
    По-ценна от самата Вечност.
    Но на цена безсмислено жестока."
  • Благодаря ти, Камена! Трогнат съм от хубавите ти думи.

    Сърдечен поздрав от мен!
  • "Момичето, съзряно на завоя -
    видение на паметта останало,
    което не успя да стане твое,
    превръща се във символа за жадност."

    Много ми хареса.. Благодаря, за уникалността, символиката и гонитбата на една мечта!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...