Jul 31, 2014, 9:42 PM  

Последно време

1.4K 2 23

 

Последно време! Вятърът довява
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават
на поривите от несбъднатост износени...

Сега си истински. Завинаги. До края.
Финалните пиеси отзвучаха.
От Лета пиеш и напускаш Мая.
Завръщаш се към бащината стряха.

Момичето, съзряно на завоя -
видение на паметта останало,
което не успя да стане твое,
превръща се във символа за жадност.

Какво оставяш в този свят безследен...? -
Една частица жива Невъзможност.
По-ценна от самата Вечност.
Но на цена безсмислено жестока.

Изгубваш се сред призрачни полета.
Реките те отнасят към морето.
Орлите от високото те следват.
И сенките им очертават силуета ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Една частица жива невъзможностМного силно и докосващо. една частица ВЯРА, една частица Надежда и всички други възможни неща. Една частица превърната в голяма и силна ЛЮБОВ
  • Благодаря, Марина! Трогнат съм, че прочетохте и споделихте!
  • Докосващо..., силни сравнения...!!!
    "Какво оставяш в този свят безследен...?
    Една частица жива Невъзможност.
    По-ценна от самата Вечност.
    Но на цена безсмислено жестока."
  • Благодаря ти, Камена! Трогнат съм от хубавите ти думи.

    Сърдечен поздрав от мен!
  • "Момичето, съзряно на завоя -
    видение на паметта останало,
    което не успя да стане твое,
    превръща се във символа за жадност."

    Много ми хареса.. Благодаря, за уникалността, символиката и гонитбата на една мечта!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...