ПОСЛЕДНОТО МИ ЕСЕННО ЛИСТО
… защото ми е есенно, защото ще хлътнем скоро в тежки бездни студ,
последното листенце от дървото слетя прощално в твоя топъл скут,
ти ахна! – ти бе толкова красива – че аз за миг изгубих ум и дум,
това листенце много ти отива! – показаха те в тъпия Newsroom,
за спомен ли речеш да си го взема, ще ти го рошна в светлите коси! –
ще ти напиша тази нощ поема! – защо пък не? – и някое станси,
красива вихрулѝца в листопада, Жена за чудо, приказ – и Любов,
за теб живея, мила моя Влада! – Валери Станков, бащино Петров,
дори и в най-зловещите си доби над мен ще ветролейнеш този лист –
връз който се подписах с блага Обич с надеждата пред Бога да съм чист.
3 декемврий 2024 г.
гр. Варна, 12, 25 ч.
© Валери Станков Todos los derechos reservados