ПОСЛЕДНОТО МИ ЕСЕННО ЛИСТО

… защото ми е есенно, защото ще хлътнем скоро в тежки бездни студ,

последното листенце от дървото слетя прощално в твоя топъл скут,

ти ахна! – ти бе толкова красива – че аз за миг изгубих ум и дум,

това листенце много ти отива! – показаха те в тъпия Newsroom,

за спомен ли речеш да си го взема, ще ти го рошна в светлите коси! –

ще ти напиша тази нощ поема! – защо пък не? – и някое станси,

красива вихрулѝца в листопада, Жена за чудо, приказ – и Любов,

за теб живея, мила моя Влада! – Валери Станков, бащино Петров,

дори и в най-зловещите си доби над мен ще ветролейнеш този лист –

връз който се подписах с блага Обич с надеждата пред Бога да съм чист.

3 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 12, 25 ч.