9 jul 2021, 0:42

Послепис на вечните изкуства

698 1 4

Дали погледнах на света

през взора на забравените чувства -

пред мен се мярна любовта,

по-хубава от всичките изкуства!

По-жива от картина на Моне,

прехласваща градината в Живерни,

пред теб стоях, като дете,

потънал във зениците ти черни!

По-стройна и от рима на Байрон,

по-пламенна и по-жестока -

в сърцето ми нахълта с взлом

и ме разграби, като ценна стока.

По-звучна и от Моцарт, и от Лист,

по-рязка от симфония на Бетховен -

един гениален послепис,

оставил в мен болезнен спомен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добри Бонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...