9 jul 2021, 0:42

Послепис на вечните изкуства

704 1 4

Дали погледнах на света

през взора на забравените чувства -

пред мен се мярна любовта,

по-хубава от всичките изкуства!

По-жива от картина на Моне,

прехласваща градината в Живерни,

пред теб стоях, като дете,

потънал във зениците ти черни!

По-стройна и от рима на Байрон,

по-пламенна и по-жестока -

в сърцето ми нахълта с взлом

и ме разграби, като ценна стока.

По-звучна и от Моцарт, и от Лист,

по-рязка от симфония на Бетховен -

един гениален послепис,

оставил в мен болезнен спомен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добри Бонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...