9 jul 2021, 0:42

Послепис на вечните изкуства

701 1 4

Дали погледнах на света

през взора на забравените чувства -

пред мен се мярна любовта,

по-хубава от всичките изкуства!

По-жива от картина на Моне,

прехласваща градината в Живерни,

пред теб стоях, като дете,

потънал във зениците ти черни!

По-стройна и от рима на Байрон,

по-пламенна и по-жестока -

в сърцето ми нахълта с взлом

и ме разграби, като ценна стока.

По-звучна и от Моцарт, и от Лист,

по-рязка от симфония на Бетховен -

един гениален послепис,

оставил в мен болезнен спомен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добри Бонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...