Послепис на вечните изкуства
Дали погледнах на света
през взора на забравените чувства -
пред мен се мярна любовта,
по-хубава от всичките изкуства!
По-жива от картина на Моне,
прехласваща градината в Живерни,
пред теб стоях, като дете,
потънал във зениците ти черни!
По-стройна и от рима на Байрон,
по-пламенна и по-жестока -
в сърцето ми нахълта с взлом
и ме разграби, като ценна стока.
По-звучна и от Моцарт, и от Лист,
по-рязка от симфония на Бетховен -
един гениален послепис,
оставил в мен болезнен спомен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добри Бонов Всички права запазени
