Незабравима (Кремена Стоева)
243 8721
3 ago 2008, 14:01

Пословично 2 

  Poesía » Otra
1013 0 27
 

Ще поспра на ръба на съня ти.

После бавно от теб ще си тръгна.

(Много давах, сега ще изпрося)

малко вяра и смисъл... да бъда.

Не потърсих поредната прошка.

(Аз съм силната - аз ще прощавам).

Казах "Сбогом", а искам те още...

(но очите не виждат... забравят).

И оставам във твоите мисли,

ще ти бъда достатъчна толкова.

(Сол се слага, но как ли се вади)

от сълзите изплакали болката.

Писах приказка, не мелодрама

с кратък увод... (финала го помня).

(Късо свети пробито кандило).

Дълго пазим във себе си... спомена.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • уникално е
  • Много силен,много емоционален и най-вече истински стих,Креми!Но това си ти и не мога да те сбъркам!Аплодисменти!!!
  • "...Късо свети пробито кандило..."

    Как ги пишете тия работи, представа си нямам?!....

    ....!!!!!!*
  • Страхотно е!
  • силно...красиво...великолепна поезия...!
    с обич, Креми.
  • Много ми хареса и ми се прииска да ти сложа 6, но като видях, че няма нито една оценка и не може да се оценява (щом ти така си поискала, значи има защо), малко се разочаровах! Заслужава си шестицата! Поздрави!
  • "Ще поспра на ръба на съня ти.
    После бавно от теб ще си тръгна."
    Ех, Кремена...
    Благодаря ти!
  • Благодаря ви!
  • ,,(Сол се слага, но как ли се вади)
    от сълзите изплакали болката.''

    !!!
  • Да, някои спомени остават незабравими!...Поздравления Незабравима!!!
  • "И оставам във твоите мисли,

    ще ти бъда достатъчна толкова.

    (Сол се слага, но как ли се вади)

    от сълзите изплакали болката."

    Великолепна, както винаги! Аплодисменти!

  • Когато пресолиш нещо,трудно се оправя!Но ти сама казваш ,че си силната! Успех и прегръдка от мен!
  • "Научи се да искаш за себе си!"
    Така ми казаха веднъж. Замислих се. Трудно е, но може би наистина трябва да се научим да го можем!
    Поздрав, Креми!
  • "(Сол се слага, но как ли се вади)"...
    Ами вероятно с много пот, преживелици, изпитания, трудни прошки... Силните сигурно биха извадили доста сол... Поздрави за хубавото прозрение!
  • БРаво ,аплодисменти Креми.
  • Поздравления от мен, Кремена!
  • Направо ме "РАЗБИ" този стих!! Аплодисменти! Коментара е излишен! Поздрав!
  • ( Сол се слага, но как ли се вади)
    от сълзите изплакали болката.

    Много силна емоция!
  • Чудесно си го написала!
  • (Много давах, сега ще изпрося)

    малко вяра и смисъл... да бъда."
    !!!
    Толкова истински стих, че няма нужда от коментар...
  • Внушаваш чувство за непреходност и вечност с този пословичен стих! Много ми хареса!
    Поздрави, Креми!
  • Йеееееееес!!!
    Стреляш бе Креми!
    В душата!
    Невероятно силен стих!
  • "(Аз съм силната - аз ще прощавам)"

    !!!

    П.П. Все пак... Мисля, че мелодрамите се помнят по-дълго. Приказките са сладникави...
  • Не потърсих поредната прошка.
    (Аз съм силната - аз ще прощавам).


    Има ли смисъл, щом Ти си силната?
    Сама знаеш...
    Крем, прегръщам те!
  • Как си, Стоева?

    Финалът може да се пренапише. Но... само ако знаехме, кой е по-добър за нас! Нали?!
    Скъпа...!!!

  • поздрави, Стоева!

    много хубаво
  • "(Сол се слага, но как ли се вади)"

    всичко е в точната мярка... За съжаление, обаче, няма "точна" мярка.
    А стиха е, както винаги, чудесен! Какво да кажа, просто Пишеш!...
Propuestas
: ??:??