Пословично 2
1.2K
0
27
Ще поспра на ръба на съня ти.
После бавно от теб ще си тръгна.
(Много давах, сега ще изпрося)
малко вяра и смисъл... да бъда.
Не потърсих поредната прошка.
(Аз съм силната - аз ще прощавам).
Казах "Сбогом", а искам те още...
(но очите не виждат... забравят).
И оставам във твоите мисли,
ще ти бъда достатъчна толкова.
(Сол се слага, но как ли се вади)
от сълзите изплакали болката.
Писах приказка, не мелодрама
с кратък увод... (финала го помня).
(Късо свети пробито кандило).
Дълго пазим във себе си... спомена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
