Пословично 2
1.2K
0
27
Ще поспра на ръба на съня ти.
После бавно от теб ще си тръгна.
(Много давах, сега ще изпрося)
малко вяра и смисъл... да бъда.
Не потърсих поредната прошка.
(Аз съм силната - аз ще прощавам).
Казах "Сбогом", а искам те още...
(но очите не виждат... забравят).
И оставам във твоите мисли,
ще ти бъда достатъчна толкова.
(Сол се слага, но как ли се вади)
от сълзите изплакали болката.
Писах приказка, не мелодрама
с кратък увод... (финала го помня).
(Късо свети пробито кандило).
Дълго пазим във себе си... спомена.
© Кремена Стоева All rights reserved.
