6 feb 2010, 10:41

Посмъртно

  Poesía » Otra
1K 0 4

Посмъртно - на Ванга

 

 

Бог те е дарил с дарба,

на хора в беда да помагаш,

но ти също понякога стадаш,

тогава на тебе кой ти помага?

 

Кой бди над тебе в нощта,

когато след дългия ден, изтощена

на дивана кротко присядаш, подпряла глава,

от чуждите болки ранена?

 

Дали ангел с прозрачни крила,

излязъл за малко от рая,

докосва те със своята ръка

и мелодия тиха запява.

 

Или самият той, дарил те с тази дарба,

те пази от хули и беди?

Беше човек ти на земята,

в рая си ангел, нали?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...