Посока...

Poesía

837 0 16

Сблъсках се челно с вината

на заледения спомен - път.

Остана жива мечтата.

Умря в съня си страхът.

На крачки от избора - пропаст,

висеше мойта съдба.

Нямах път, но имах посока -

вяра в себе си и свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

exs_77 (Екатерина Спасова)

Страхотно!Харесах безрезервно истински!

2014-03-31T00:35:36+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Как съм прозяпал този хубав текст. А уж съм почитател на лаконичния изказ:

"Сблъсках се челно с вината, на заледения спомен - път..."

"На крачка от избора - пропаст, висеше мойта съдба..."

Благодаря ти, Веселка, за тези поетични откровения, поднесени в незабравима форма!: Мисана

2014-03-31T00:20:54+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Благодаря на всички...

2014-03-28T06:21:33+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Накратко за важните неща...
Поздрав!

2014-03-28T00:46:27+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Поздрав и от мен!Щом си намерила посоката,значи много интересни неща предстоят,а за пропастите,те винаги се появяват в живота ни,само да имаме вярата,че ще ги прескочим!

2014-03-27T09:36:47+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0