17.03.2014 г., 17:46 ч.

Посока... 

  Поезия
704 0 16
Сблъсках се челно с вината
на заледения спомен - път.
Остана жива мечтата.
Умря в съня си страхът.
На крачки от избора - пропаст,
висеше мойта съдба.
Нямах път, но имах посока -
вяра в себе си и свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Предложения
: ??:??