Посока...

Поэзия

831 0 16

Сблъсках се челно с вината

на заледения спомен - път.

Остана жива мечтата.

Умря в съня си страхът.

На крачки от избора - пропаст,

висеше мойта съдба.

Нямах път, но имах посока -

вяра в себе си и свобода.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

exs_77 (Екатерина Спасова)

Страхотно!Харесах безрезервно истински!

2014-03-31T00:35:36+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Как съм прозяпал този хубав текст. А уж съм почитател на лаконичния изказ:

"Сблъсках се челно с вината, на заледения спомен - път..."

"На крачка от избора - пропаст, висеше мойта съдба..."

Благодаря ти, Веселка, за тези поетични откровения, поднесени в незабравима форма!: Мисана

2014-03-31T00:20:54+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Благодаря на всички...

2014-03-28T06:21:33+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Накратко за важните неща...
Поздрав!

2014-03-28T00:46:27+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Поздрав и от мен!Щом си намерила посоката,значи много интересни неща предстоят,а за пропастите,те винаги се появяват в живота ни,само да имаме вярата,че ще ги прескочим!

2014-03-27T09:36:47+02:00