Mar 17, 2014, 5:46 PM

Посока... 

  Poetry
640 0 16

Сблъсках се челно с вината

на заледения спомен - път.

Остана жива мечтата.

Умря в съня си страхът.

 

На крачки от избора - пропаст,

висеше мойта съдба.

Нямах път, но имах посока -

вяра в себе си и свобода.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно!Харесах безрезервно истински!
  • Как съм прозяпал този хубав текст. А уж съм почитател на лаконичния изказ:

    "Сблъсках се челно с вината, на заледения спомен - път..."

    "На крачка от избора - пропаст, висеше мойта съдба..."

    Благодаря ти, Веселка, за тези поетични откровения, поднесени в незабравима форма!: Мисана
  • Благодаря на всички...
  • Накратко за важните неща...
    Поздрав!
  • Поздрав и от мен!Щом си намерила посоката,значи много интересни неща предстоят,а за пропастите,те винаги се появяват в живота ни,само да имаме вярата,че ще ги прескочим!
  • Имаш страхотен изказ! Кратко и невероятно истинно и съдържателно!
  • В живота има такива моменти и не всеки успява. Поздрав и все напред!
  • Ето, това е посоката за всяка щастлива съдба! Поздрави, Веси!
  • Колкото по–малко думи, повече казват!Поздрав,Веси!
  • Лаконично, точно и въздействащо!
    Поздрав!
  • И от мен поздравления за този истинен стих, Веселка!

    Наистина във финала е всичко.
  • Като хубаво начало на приказка! А продължението?
    Поздравче, Веси!
  • Това е най-важно в живота, да знаем кои сме, накъде отиваме и с кого!!!
    Поздрави!!!
  • Финал, който казва всичко!
    Поздрави!
  • Браво, Веси!!!
  • "Нямах път, но имах посока -
    вяра в себе си и свобода."

    !!!

    Браво, Веси, много ми хареса... и не е стих за един прочит...
    Което ме зарадва
    Поздрави!
Random works
: ??:??