Посока...

Poetry

834 0 16

Сблъсках се челно с вината

на заледения спомен - път.

Остана жива мечтата.

Умря в съня си страхът.

На крачки от избора - пропаст,

висеше мойта съдба.

Нямах път, но имах посока -

вяра в себе си и свобода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

exs_77 (Екатерина Спасова)

Страхотно!Харесах безрезервно истински!

2014-03-31T00:35:36+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Как съм прозяпал този хубав текст. А уж съм почитател на лаконичния изказ:

"Сблъсках се челно с вината, на заледения спомен - път..."

"На крачка от избора - пропаст, висеше мойта съдба..."

Благодаря ти, Веселка, за тези поетични откровения, поднесени в незабравима форма!: Мисана

2014-03-31T00:20:54+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Благодаря на всички...

2014-03-28T06:21:33+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Накратко за важните неща...
Поздрав!

2014-03-28T00:46:27+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Поздрав и от мен!Щом си намерила посоката,значи много интересни неща предстоят,а за пропастите,те винаги се появяват в живота ни,само да имаме вярата,че ще ги прескочим!

2014-03-27T09:36:47+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0