7 dic 2017, 11:23

Посока

650 0 0

Мрачен и студен градът

мъчно ще ме вдъхнови да пиша,

затова обичам всякой път

сред природата да дишам.

 

Да дишам значи да живея - 

да обичам, силно да копнея,

а всичко що умея

да го правя сякаш пея.

 

Нежната житейска песен

обичам аз да си пригласям,

а с ритъма ѝ - още по-чудесен

надалеко, умислен да се отнасям.

 

И тъй, отнесен в мисли за живота

продължавам аз напред

да вървя по пътя към Голгота, 

заедно със хората по ред.

 

А от всичко по-важен е редът

и всеки трябва да внимава

откъде и как ще преминава - 

тъй устроен е светът.

 

Всеки има си пътека -

и дълга, и тясна, и широка,

а съдбата - тежка или лека

навярно дава ни посока.

 

Наясно със посоката си вече,

по-лесно е да продължиш

мечтите си да следваш надалече -

бъдещето си в ръцете да държиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...