Посока

7.12.2017 г., 11:23 ч.

Поезия » Философска, Свободен стих, Друга

460 0 0

Мрачен и студен градът
мъчно ще ме вдъхнови да пиша,
затова обичам всякой път
сред природата да дишам.
Да дишам значи да живея -
да обичам, силно да копнея,
а всичко що умея
да го правя сякаш пея.
Нежната житейска песен
обичам аз да си пригласям,
а с ритъма ѝ - още по-чудесен
надалеко, умислен да се отнасям. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Посока

Искате да прочетете повече?

Предложения