Мрачен и студен градът

мъчно ще ме вдъхнови да пиша,

затова обичам всякой път

сред природата да дишам.

Да дишам значи да живея - 

да обичам, силно да копнея,

а всичко що умея

да го правя сякаш пея.

Нежната житейска песен

обичам аз да си пригласям,

а с ритъма ѝ - още по-чудесен

надалеко, умислен да се отнасям.

И тъй, отнесен в мисли за живота

продължавам аз напред

да вървя по пътя към Голгота, 

заедно със хората по ред.

А от всичко по-важен е редът

и всеки трябва да внимава

откъде и как ще преминава - 

тъй устроен е светът.

Всеки има си пътека -

и дълга, и тясна, и широка,

а съдбата - тежка или лека

навярно дава ни посока.

Наясно със посоката си вече,

по-лесно е да продължиш

мечтите си да следваш надалече -

бъдещето си в ръцете да държиш!