28 mar 2009, 12:19  

Миг от любовта

1K 0 24

Ти с поглед ме пронизваш отдалече.

Разпадам се на капчици роса.

И думите – сега излишни вече,

отстъпват място на една сълза.

 

От благодарност, от възторг, от милост

сълза изгрява в моите очи.

И аз очаквам следващите мигове,

когато ще ме гледаш. И мълчиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави!
  • Ели, страхотна си! С толкова малко думи правиш чудеса ?!
  • Стихът не само е изпълнен, но и изпълва с пролетен възторг. Ама то при Ели какво друго да се случи
  • Как ми се разтуптя сърцето не е истина.
    Цял ден съм именно на тази вълна и... Посока ми бъди!
  • Стиховете ти излъчват много обич и нежност!
    Не спирай да пишеш, Ели!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...