28 mar 2009, 12:19  

Миг от любовта

1K 0 24

Ти с поглед ме пронизваш отдалече.

Разпадам се на капчици роса.

И думите – сега излишни вече,

отстъпват място на една сълза.

 

От благодарност, от възторг, от милост

сълза изгрява в моите очи.

И аз очаквам следващите мигове,

когато ще ме гледаш. И мълчиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави!
  • Ели, страхотна си! С толкова малко думи правиш чудеса ?!
  • Стихът не само е изпълнен, но и изпълва с пролетен възторг. Ама то при Ели какво друго да се случи
  • Как ми се разтуптя сърцето не е истина.
    Цял ден съм именно на тази вълна и... Посока ми бъди!
  • Стиховете ти излъчват много обич и нежност!
    Не спирай да пишеш, Ели!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...