28 мар. 2009 г., 12:19  

Миг от любовта

1K 0 24

Ти с поглед ме пронизваш отдалече.

Разпадам се на капчици роса.

И думите – сега излишни вече,

отстъпват място на една сълза.

 

От благодарност, от възторг, от милост

сълза изгрява в моите очи.

И аз очаквам следващите мигове,

когато ще ме гледаш. И мълчиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави!
  • Ели, страхотна си! С толкова малко думи правиш чудеса ?!
  • Стихът не само е изпълнен, но и изпълва с пролетен възторг. Ама то при Ели какво друго да се случи
  • Как ми се разтуптя сърцето не е истина.
    Цял ден съм именно на тази вълна и... Посока ми бъди!
  • Стиховете ти излъчват много обич и нежност!
    Не спирай да пишеш, Ели!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...