Миг от любовта

Poetry » Love

1K 0 24

Ти с поглед ме пронизваш отдалече.

Разпадам се на капчици роса.

И думите – сега излишни вече,

отстъпват място на една сълза.

От благодарност, от възторг, от милост

сълза изгрява в моите очи.

И аз очаквам следващите мигове,

когато ще ме гледаш. И мълчиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananel (Нелиса)

Поздрави!

2009-04-02T18:15:44+03:00
asizi (Nina Toshich)

Ели, страхотна си! С толкова малко думи правиш чудеса ?!

2009-03-30T12:11:06+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Стихът не само е изпълнен, но и изпълва с пролетен възторг. Ама то при Ели какво друго да се случи

2009-03-29T23:16:07+03:00
stefitopz (Стефка Георгиева )

Как ми се разтуптя сърцето не е истина.
Цял ден съм именно на тази вълна и... Посока ми бъди!

2009-03-29T23:05:15+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Стиховете ти излъчват много обич и нежност!
Не спирай да пишеш, Ели!

2009-03-29T13:30:24+03:00