Посоката
Казваш, че не знаеш кой си,
че си никой, някъде,
в странен град,
при сиви хора,
мислещи, че са никои, някъде.
Нетърсещи, неискащи,
а чакащи. Какво?
Стиснали устните,
свалили погледите,
затворили сърцата.
Безсилие ненужно,
никому. Защо?
А някъде устните говорят,
и не само!
Погледите светят,
вдигнати нагоре,
и как само!
И те търсят, и искат.
не само!
Вървят и знаят
посоката!
Вярната!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартина Todos los derechos reservados
