15 dic 2008, 8:50

Посоката 

  Poesía » Filosófica
569 0 2
Казваш, че не знаеш кой си,
че си никой, някъде,
в странен град,
при сиви хора,
мислещи, че са никои, някъде.
Нетърсещи, неискащи,
а чакащи. Какво?
Стиснали устните,
свалили погледите,
затворили сърцата.
Безсилие ненужно,
никому. Защо? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??