15.12.2008 г., 8:50 ч.

Посоката 

  Поезия » Философска
566 0 2
Казваш, че не знаеш кой си,
че си никой, някъде,
в странен град,
при сиви хора,
мислещи, че са никои, някъде.
Нетърсещи, неискащи,
а чакащи. Какво?
Стиснали устните,
свалили погледите,
затворили сърцата.
Безсилие ненужно,
никому. Защо? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Предложения
: ??:??