lu4 (Мартина)
121 2458
15.12.2008 г., 8:50 ч.

Посоката 

  Поезия » Философска
542 0 2

Казваш, че не знаеш кой си,

че си никой, някъде,

в странен град,

при сиви хора,

мислещи, че са никои, някъде.

Нетърсещи, неискащи,

а чакащи. Какво?

Стиснали устните,

свалили погледите,

затворили сърцата.

Безсилие ненужно,

никому. Защо?

А някъде устните говорят,

и не само!

Погледите светят,

вдигнати нагоре,

и как само!

И те търсят, и искат.

не само!

Вървят и знаят

посоката!

Вярната!

 

 

© Мартина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нашата самота на безпосочни хора..."А някъде устните говорят..." Права си, Мартина! Сърдечни поздрави!
  • Силен и верен стих! Целувки, Мартина!
Предложения
: ??:??