Казваш, че не знаеш кой си,
че си никой, някъде,
в странен град,
при сиви хора,
мислещи, че са никои, някъде.
Нетърсещи, неискащи,
а чакащи. Какво?
Стиснали устните,
свалили погледите,
затворили сърцата.
Безсилие ненужно,
никому. Защо?
А някъде устните говорят,
и не само!
Погледите светят,
вдигнати нагоре,
и как само!
И те търсят, и искат.
не само!
Вървят и знаят
посоката!
Вярната!
© Мартина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
