rudin (Иван Христов)
858 1444
16 feb 2015, 23:19  

Посоки 

  Poesía » Otra
396 0 3

Бели, бели, бели
облаци пред здрач...
От къде са взели
смисъла си здрав

да надникнат в нищото –
кладенец дълбок –
и да видят чистото
на душа – оброк.

Там, където колят
жертвения дар 
Слънцето ме моли, 
Богът – господар:

Литвай нависоко! –
ще ти дам крила.
Моята посока
грешна ли била?

В таз земя се време
цял един живот. 
Впрегнати в ярема,
думи ръсим, пот.

На къде без нея
сам да полетя?
Аз оставам с Гея,
а душата... Тя...

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??