rudin (Иван Христов) rudin (Иван Христов)
1 858
16 feb 2015, 23:19  

Посоки

  Poesía » Otra
529 0 3

Бели, бели, бели
облаци пред здрач...
От къде са взели
смисъла си здрав

да надникнат в нищото –
кладенец дълбок –
и да видят чистото
на душа – оброк.

Там, където колят
жертвения дар 
Слънцето ме моли, 
Богът – господар:

Литвай нависоко! –
ще ти дам крила.
Моята посока
грешна ли била?

В таз земя се време
цял един живот. 
Впрегнати в ярема,
думи ръсим, пот.

На къде без нея
сам да полетя?
Аз оставам с Гея,
а душата... Тя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0