Посоки
Бели, бели, бели
облаци пред здрач...
От къде са взели
смисъла си здрав
да надникнат в нищото –
кладенец дълбок –
и да видят чистото
на душа – оброк.
Там, където колят
жертвения дар
Слънцето ме моли,
Богът – господар:
Литвай нависоко! –
ще ти дам крила.
Моята посока
грешна ли била?
В таз земя се време
цял един живот.
Впрегнати в ярема,
думи ръсим, пот.
На къде без нея
сам да полетя?
Аз оставам с Гея,
а душата... Тя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
