Бели, бели, бели
облаци пред здрач...
От къде са взели
смисъла си здрав
да надникнат в нищото –
кладенец дълбок –
и да видят чистото
на душа – оброк.
Там, където колят
жертвения дар
Слънцето ме моли,
Богът – господар:
Литвай нависоко! –
ще ти дам крила.
Моята посока
грешна ли била?
В таз земя се време
цял един живот.
Впрегнати в ярема,
думи ръсим, пот.
На къде без нея
сам да полетя?
Аз оставам с Гея,
а душата... Тя...
© Иван Христов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
