Хей, дъждецо, за малко поспри!
Аз съм тук! Не видя ли сълзите?
Лазят тихо в мойте очи.
Ти ела и ме там отведи.
Там където реката тече,
а върбите са царски корони.
Там където безгрижно дете
пеперуди и бръмбари гони.
Хей, ветрецо, за миг се поспри!
Аз съм тук! Подминаваш ми дните.
Тази болка не спира! Гори!
Ти ела и ме там заведи.
Там където небето блести,
а земята ухае на младост.
Там където сърцето тупти,
полетяло от обич и радост.
Хей, скорецо, поспри! Не свири!
Тази песен за мен сътвори.
Да ме буди в тъжни зори,
сред чуждица, до мрак да звъни.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados