9 ene 2009, 21:25

Поспри

  Poesía » Otra
863 0 1
Поспри, нали не бързаш,
Животът нека бърза вместо теб.
Сивото в дърветата ли връзваш,
или го пазиш вътре в теб?!

Поспри, прозореца си не затваряй,
навън цветята нека ти ухаят,
дори във хладината призори
те тайните ти няма да узнаят.

Поспри, огледай се, виж аз съм тук,
на метър, не повече, разстояние.
Прикрита всред цветята и без звук,
издаващ тъжното ми отчаяние.

Керванът тръгва, ти поспри
за миг, за два, за много дни...
и говори, тъгата на цветята остави
и после със утехата тръгни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диди Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно ! Харесва ми ! Поздрав !

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...