Поспри
Животът нека бърза вместо теб.
Сивото в дърветата ли връзваш,
или го пазиш вътре в теб?!
Поспри, прозореца си не затваряй,
навън цветята нека ти ухаят,
дори във хладината призори
те тайните ти няма да узнаят.
Поспри, огледай се, виж аз съм тук,
на метър, не повече, разстояние.
Прикрита всред цветята и без звук,
издаващ тъжното ми отчаяние.
Керванът тръгва, ти поспри
за миг, за два, за много дни...
и говори, тъгата на цветята остави
и после със утехата тръгни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диди Димитрова Все права защищены