9 янв. 2009 г., 21:25

Поспри

864 0 1
Поспри, нали не бързаш,
Животът нека бърза вместо теб.
Сивото в дърветата ли връзваш,
или го пазиш вътре в теб?!

Поспри, прозореца си не затваряй,
навън цветята нека ти ухаят,
дори във хладината призори
те тайните ти няма да узнаят.

Поспри, огледай се, виж аз съм тук,
на метър, не повече, разстояние.
Прикрита всред цветята и без звук,
издаващ тъжното ми отчаяние.

Керванът тръгва, ти поспри
за миг, за два, за много дни...
и говори, тъгата на цветята остави
и после със утехата тръгни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно ! Харесва ми ! Поздрав !

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...